Онзи ден попаднах на песен, такава която помня от детството си.
Докато се бях заслушала, изведнъж ми дойде великата мисъл, че това може би е първият ми музикален спомен- първата песен, чута някъде по телевизията и останала в съзнанието ми.

А кой е вашият първи музикален спомен?

Пак се забляхме по сивото си ежедневие и забравихме за градинката. А тук вече е пълно с жълти листа, изпопадали от дръвчета и храсти. Няма кой да премете и събере листата, даже и петък, 13-и изпуснахме…

Е, аз започвам с метлата, а ако някой иска може и да се включи…

Малко да сменим ритъма, моля не се присмивайте, това дори пияните младежи го пеят в 4 сутринта и го чувам чак от светофарите …
Забавлявайте се

Ето ме първа на уречената среща. Нося ви музика. И ви чакам. Ако някой не е разбрал Мариана е първа.
Тангото и филма са много подходящи за този ден и час.

Танго – „Усещане за жена“

Аз съм втора. Нося ви ароматен дух в бутилка и за съжаление нямам много време за чакане…

by astilar

А от мен една торта, с пеперуди естествено

Жени
(о:

без думи

Л-то

Много харесвам цветята. В последните години рядко ми подаряват (изключвам поводите, за които ми се полагат) и затова подарявам този красив букет на вас!

Аз явно съм последната включила се тук, но точно в 15:00 пих кафе!!! :D   Вили

В нашата градинка всеки ходи по различно време. Всеки прави каквото си иска. Май е време да направим нещо заедно и то по едно и също време. Знам, че всички пият кафе(а дали е така, Жени?) и затова излизам с предложение: да пийнем по чашка кафе в един и същи час. Не е задължително да сме в кварталната градинка, а просто да бъдем виртуално заедно. Предлагам денят да е събота, последният ден от месеца, а часът 15.

И нека всеки в тези минути да си помисли за себе си и своите блог приятели, за Деничето и да се помолим за здраве и повече усмивки.

Часът, денят могат да бъдат променени. От вас зависи, дами!

снимката е от тук

 Vilford каза: верно – хайде да отидем някъде заедно, а?

 Deni4ero каза: дека?

 Mari-ana каза: Гърция

 Deni4ero каза: еееееее … как ще помъкня три чавета из грецеята

 Vilford каза: е, ти пък чак зад граница – няма да ни пуснат обратно като видят каква тишина е настъпила в Родината след нас

 Astilar каза: В Сопот?

 Vilford каза: става

 Mari-ana каза: ДАААААААААААААААААААААААААА

 Mari-ana каза: Сопот… винаги

 Vilford каза: ама с преспиване

 Deni4ero каза: и без прелитане

 Deni4ero каза: сопот рулз

 Vilford каза: и маса вечерта за приказки

 Mari-ana каза: тамън ше събера финанси за още полети

 Astilar каза: а аз за още махане отдолу

 Deni4ero каза: тогава твойта бира остава за нас, след полети не се пие като след упойка

 Mari-ana каза: напротив – пиеш и не те фаща

 Vilford каза: ние ще разсейваме пилотите със свежи подмятания: „А трябва ли тези въжета да са оплетени така?“

 Deni4ero каза: тази ръчка така ли се дърпа … упс

 Deni4ero каза: ти ли си валери? една бира искаш ли

 Vilford каза: аз тука тъкмо показвах как се плете плитка с ваш’те въжета

 Deni4ero каза: това морски възел ли е

 Mari-ana каза: ама е готин нали

 Deni4ero каза: кой?

 Mari-ana каза: Валери

 Deni4ero каза: не знам

 Mari-ana каза: е не го ли видя на снимката

 Vilford каза: че то нищо не се вижда от него

 Mari-ana каза: отвори я цялата

 Deni4ero каза: ми то само очила, бре, кво да видя

 Vilford каза: абе нали ти е откъм гърба – няма значение дали е готин

 Astilar каза: хахха, Шу!

 Deni4ero каза: ееееееееееееееее. тва беше …

 Deni4ero каза: за коя постановка говорихме

 Vilford каза: полет над кукувиче гнездо

 Vilford каза: ние сме кукувиците

 Deni4ero каза: или както чух един лаф вчера – отзад ме работят

 Deni4ero каза: а аз играя гнездото, така ли

 Vilford каза: точно ти – може

 Deni4ero каза: хахахаххахахха тенк ю

 Astilar каза: Ще взема да си препиша въпросите и да ги представя в събота на Дачи, за да одобри кой пилот да им отговори

 Mari-ana каза: дай поне един въпрос да видя

 Vilford каза: че досега де бля

 Vilford каза: ние само въпроси пишем

 Astilar каза: виж на дъното на чашата с вино

 Deni4ero каза: хахахаххахаха

 Vilford каза: младежо, а може ли на тандема да съм с лице към вас?

 Astilar каза: може, ама ако не ме цълувате

 Mari-ana каза: интересен въпрос

 Deni4ero каза: тогава ще е баш точно – като в облаците

 Astilar каза: Кременлиева, граматиката не е излишна и след изпитите

 Mari-ana каза: забрави за таз граматика ма Рали

 Mari-ana каза: имам още 3 дни после ще мисля и за нея

 Deni4ero каза: мари, струва ми се, че трябва да си приложиш психотерапия преди да идеш в благоевград

 Vilford каза: младежо, а тази каска нали няма да ми размести ролките отдолу

 Mari-ana каза: аз шнолата си махнах за да я сложа ти ролки

 Vilford каза: а червена каска няма ли, че не ми ходи на лака

 Astilar каза: Е, каската е върху главата, няма да пречи на кънките

 Vilford каза: ясно е, че на Сопот няма да ни пуснат

 Vilford каза: да мислим другаде

 Mari-ana каза: има червени каски Вили

 Mari-ana каза: нема проблем да ти намерат

Astilar каза: Няма червена каска, но мога да ви предложа лакочистител

 Deni4ero каза: яко

 Vilford каза: ааа, Рали, ако ще играеш за пилотите аз се отказвам

 Astilar каза: е, монолози ли ще си водите? А и ти не знаеш, че в събота съм там, ако може да не ме изтърват случайно от високо, та съм за тях

 Mari-ana каза: (rofl) нема да те изпуснат ма мила те предварително ще те вържат яко

 Deni4ero каза: при скоковете осигуряват ли партньор? да не се наложи трапец или как му беше там името

 Deni4ero каза: батут

 Mari-ana каза: ми не знам къде се каниш да скачаш ама там не скачат

 Mari-ana каза: най-лошото е да се придървиш

 Deni4ero каза: въх, мари, кво да се направя?

 Mari-ana каза: а да видим коя ще се сети какво е това – щото си е дума от техния речник

Vilford каза: кацане на дърво

 Vilford каза: като знам теорията за какво ми е ппрактика

 Vilford каза: този „парашут“ много разхвърлян изглеждаше така върху тревата и аз го посгънах…

 Deni4ero каза: да го дам ли даго изгладят

 Mari-ana каза: глади се с ръце Любе

 Mari-ana каза: клякаш и гладиш и сгъваш

 Vilford каза: не и преди полет обаче

 Mari-ana каза: имам снимка даже на това

 Deni4ero каза: ти на мене не ми обяснявай, туй е коприна, найш кви гънки остават????? А? А? А? аааааааааааа

________________________________________
публикувано със съкращения (големи)

Резултатът от чата е тук

Снощи видели оназ, светлокосата
да идва по пътя от твоята порта.
Била с бяла риза и ходела боса.
И казаха… цвете в косите си вплитала.
Нали не е вярно, че вчера си ходил там?
Във своята къща да влизаш потайно…
Защо ще го правиш? Тъй казах на хората.
Нали ти ми шепна, че челото ми снежно е,
че устата ми кърваво цвете била,
че очите бадеми са, а пък погледът – извор.
Нали разпиляваше плитките свилени
и тихо се смееше – в катран съм ги миела.
Че топлата нощ на Балкана се криела
във моите къдри – тъй казваше, мили.
Нали като легнеш все мене жадуваш?
Нали ме чоакваш в съня ти да дойда?
Нали само мой си, макар и далече?
И мене обичаш единствена, мили?
Нали ще те срещна със китка от здравец,
когато си дойдеш по прашния път?
Нали само моето цвете ще грабнеш
и луди ще тичаме в мократа ръж?
… Нали си забравил оназ, светлокосата?

                                   Л. Поликар

„Играта свърши. Да живее играта!“

Здравей, непознати читателю! Здравей, бъдещи приятелю!
Кварталната, както всички градинки е свободно пространство за разходка, разговори, смехове, танци, манци и други бири.

Редовните кибици са представени ей тук. Кой колко е редовен е съъъвсееем отделна тема.

Първите ни карибски гости предизвикаха радост, възбудиха любопитството ни, накараха ни да се усмихнем, да мечтаем. Накараха ни да почукваме с бастунчета по пейките, докато очите ни се реят високо и надалеч. Подскачайки леки като перца от облаче на облаче из небесата и от вълна на вълна по морските гребени, изведнъж ни осени идея – да поканим и теб!

Каним теб, непознати читателю! Каним теб, бъдещи приятелю! Ако все още нямаш блог, а искаш да разкажеш нещо; ако вече имаш блог, но имаш да разказваш история, която не се вписва в темата на блога ти. Заповядай при нас, седни на нашата пейка и разкажи.

За да станеш автор остави коментар тук. Коментарът може да е анонимен, но задължително с валиден е-мейл, за да можем да се свържем с теб.

Авторските права върху текстовете, които са публикувани тук са на техните автори!

За всички дами от градинката поздрав с една нежна песен! Бъдете усмихнати, щастливи и в прекрасно настроение напук на лошото време навън!

Зад кулисите или как се роди „Кварталната градинка“
(„Сговорна дружина, планина повдига“)
четвърта серия

20.05.2009 г. 20:27
Мариана: Здравей, Вили!
Вилфорд: Привет!
Мариана: Да ти дам задачка и на теб, ако вече не съм ти казала.
Вилфорд: Амииии, дай, ама…
Мариана: Споко, не е трудна.
Вилфорд: оки
Мариана: Направила съм чернова на страница „за нас“. В нея има имената ни с линкове за блоговете ни. Всяка от нас трябва да си напише нещо отдолу под името – като представяне.
Мариана: Мисли си за твоето, като те осени – отивай и пиши.
Вилфорд: Уфффф! Хич ме няма за това, ама ще мисля.
Мариана: Ама ти какво мислиш да пишеш.
Вилфорд: Красива, умна и добра.
Вилфорд: А! И млада.
Мариана: Страхотно… Ай ся, ако пишеш, че приличаме на теб…
Мариана: И пропусна с чувство за хумор.
Вилфорд: Е, нали от конкурса за красота ни избраха за тоя блог.
Мариана: Хахаххаахахахахахаххаахахаххаха
Мариана: Ето, виждаш ли как можеш.
Мариана: Рали ти е написала страхотен коментар.
Мариана: Спукахте ме от смях двете, да знаиш.
Вилфорд:

20.05.2009 г. 23:52
Мариана: Тоя граватар не ми харесва. Да зема да го сменя с геометричните драсканици
Ралица: Не го виждам граватара.
Мариана: На Павката го има.
Мариана: Говоря за коментарите на хора без блогове.
Ралица: А, ми смени го и виж как ще изглеждат. Макар че геометричните са някак безлични.
Мариана: Да… Затова сложих този, ама сега пък не ми харесва. Не знам.
Ралица: Те всичките са смотани.
Мариана: Ами, да… Ама ще ида да видя дали няма по-малко смотани.
Ралица: Служебни, за какво са ти да седят в страничната лента?
Мариана: Не разбрах.
Мариана: Ааааааааааа Ми, не знам. А къде да са? Сложи ги където искаш.
Ралица: Аз не ги ползвам изобщо.
Мариана: Добре, махни ги.
Ралица: И ако някой се затъжи ще му ги върна.
Ралица: Е, махнах ги.
Ралица: И друго нещо се сетих, че може да направим блогрол също.
Мариана: Може.
Ралица: Има много хора, чиито блогове четем всички или повечето от нас.
Мариана: Това, щото не е спешно та, не съм мислила.
Ралица: Да, не е спешно.
Мариана: Кое си чафнала?
Мариана: Уаватар ли?
Мариана: А на бутона за присъстващите, ако имаш идея за заглавие – напиши го.
Ралица: Де да знам, трябва да ида да видя.
Мариана: Ами, ние сме писали различни неща. Виж нашите и измисли нещо.
Мариана: Жени, Люба, Вилитата, аз – имаме.
Ралица: Кво, кво?
Мариана: Бутона в градинката, под архиви.
Ралица: 8-| А настройките на граватарите къде са, че не помня?
Мариана: В настройки – коментари – най-отдолу.

„Кратки данни за кръщаването на един бутон“

21.05.2009 г. 14:38
Вилфорд:  Моето представяне за Градинката…
Мариана: Страхотно! А сега иди и си го копни под името.
Вилфорд: Къде?
Мариана: Нали ти казах къде е. Има страница „За нас“ – това требе да е под името ти.
Мариана: Значи в таблото има страници, редактиране и ще я видиш.

21.05.2009 г. 21:39
Ралица: Танци, манци, где се моташ?
Мариана: Точно там де! И-ХА
Ралица: Видя ли си заглавието на бутона, дето питаше за него снощи?
Мариана: ОООООООООООО ДА! СТРАХОТНО Е!
Мариана: Чия е идеята?
Ралица: Хи, хи, моя е, ама се роди в диалог.
Ралица: Дето ей ся ще ти го пейстна.
Мариана: Браво! Ей, умница си ти ей… Дай.
Мариана: И молим те. Кво стана със стихотворението за представянето?
Мариана: А Шувили вече си го написа.

21.05.2009 г. 23:43
Вилфорд: А вие останалите защо не си пишете представянето?
Мариана: Аз бях написала.
Вилфорд: И съм подредила имената по азбучен ред, че нещо не ме кефеше да съм отгоре.
Мариана: Ама… ммммммммммм
Мариана: Сериозно е. И кат видях твоето го махнах и сега ще го редактирам в твоя дух.
Вилфорд: Айде пак аз виновна за забавянето.
Вилфорд: Ей, адвокат е трябвало да станеш.
Мариана: Ми, аз се чудех как да ги подредя и както ми дойде наум така ги сложих.
Мариана: А, не! Днес ще го сложа и ще ръчкам и другите.
Мариана: Рали творила стих за пенсионерите, ама не знам дали го е сътворила.
Вилфорд: Кога направихте страницата, кога взехме да се възпяваме.

23.05.2009 г. 11:30
Мариана: Внимание: astilar в момента редактира тази страница
Ралица: И вземи ме сложи някъде по-надолу, че е дълго тва и
Ралица: ини кавички съм забрайла.
Мариана: Това чак сега видях, че го изписва – шматка съм си, ей… Онзи ден двете с Люба правехме нещо и май ú сецнах нещото, а то си пише кат за блондита.
Мариана: Аааааааа… За слагането най-отдолу – нема пък!!!
Мариана: Аз ги бех подредила по друг начин, а Шувили каза по азбучен ред.
Мариана: Та, оставаш първа.
Ралица: Шувили тъй е казала, щото ще иде назад в редиците.
Мариана: Ми то, при моето подреждане аз бех последна.
Мариана: И що тъй сички се бутаме за последното място?
Ралица: Щот сме скромни, що!

Край на сериала